умиротворил съм

Речник на българския език

1. умиротворил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умиротворил съм е производна форма на умиротворя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. умиротворил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умиротворил съм е производна форма на умиротворя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).