умиротворил си

Речник на българския език

1. умиротворил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умиротворил си е производна форма на умиротворя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. умиротворил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умиротворил си е производна форма на умиротворя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).