умиротворила

Речник на българския език

1. умиротворила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умиротворила е производна форма на умиротворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. умиротворила — мин. деят. св. прич. ж. р.

умиротворила е производна форма на умиротворя (мин. деят. св. прич. ж. р.).