умирисвал

Речник на българския език

1. умирисвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умирисвал е производна форма на умирисвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умирисвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умирисвал е производна форма на умирисвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. умирисвал — мин. деят. св. прич. м. р.

умирисвал е производна форма на умирисвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. умирисвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

умирисвал е производна форма на умирисвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).