умиляла

Речник на българския език

1. умиляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умиляла е производна форма на умиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. умиляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

умиляла е производна форма на умиля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).