умило съм

Речник на българския език

1. умило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

умило съм е производна форма на умия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. умило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

умило съм е производна форма на умия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).