умило

Речник на българския език

1. умило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умило е производна форма на умия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умило — мин. деят. св. прич. ср. р.

умило е производна форма на умия (мин. деят. св. прич. ср. р.).