умилите

Речник на българския език

1. умилите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

умилите е производна форма на умиля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. умилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

умилите е производна форма на умия (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).