умилил съм

Речник на българския език

1. умилил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умилил съм е производна форма на умиля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. умилил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умилил съм е производна форма на умиля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).