умилил си

Речник на българския език

1. умилил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умилил си е производна форма на умиля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. умилил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умилил си е производна форма на умиля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).