умилил е

Речник на българския език

1. умилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умилил е е производна форма на умиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умилил е е производна форма на умиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).