умилило съм

Речник на българския език

1. умилило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

умилило съм е производна форма на умиля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. умилило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

умилило съм е производна форма на умиля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).