умилили

Речник на българския език

1. умилили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

умилили е производна форма на умиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. умилили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

умилили е производна форма на умиля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).