умилила е

Речник на българския език

1. умилила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умилила е е производна форма на умиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. умилила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умилила е е производна форма на умиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).