умили

Речник на българския език

1. умили — сег. вр., 3 л., ед. ч.

умили е производна форма на умиля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. умили — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

умили е производна форма на умиля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. умили — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

умили е производна форма на умиля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. умили — повелително наклонение, ед. ч.

умили е производна форма на умиля (повелително наклонение, ед. ч.).

5. умили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

умили е производна форма на умия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

6. умили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

умили е производна форма на умия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).