умилели

Речник на българския език

1. умилели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

умилели е производна форма на умиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. умилели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

умилели е производна форма на умиля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).