умила си

Речник на българския език

1. умила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

умила си е производна форма на умия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. умила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

умила си е производна форма на умия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).