умила е

Речник на българския език

1. умила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умила е е производна форма на умия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. умила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умила е е производна форма на умия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).