умила
1.
умила —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.
умила
е производна форма
на умия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).
2.
умила —
мин. деят. св. прич. ж. р.
умила
е производна форма
на умия (мин. деят. св. прич. ж. р.).