умил

Речник на българския език

1. умил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умил е производна форма на умия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умил — мин. деят. св. прич. м. р.

умил е производна форма на умия (мин. деят. св. прич. м. р.).