умиеше

Речник на българския език

1. умиеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

умиеше е производна форма на умия (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. умиеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

умиеше е производна форма на умия (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).