умиело

Речник на българския език

1. умиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умиело е производна форма на умия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

умиело е производна форма на умия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).