умиели

Речник на българския език

1. умиели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

умиели е производна форма на умия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. умиели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

умиели е производна форма на умия (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).