умиела

Речник на българския език

1. умиела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умиела е производна форма на умия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. умиела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

умиела е производна форма на умия (мин. деят. несв. прич. ж. р.).