умиел

Речник на българския език

1. умиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умиел е производна форма на умия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

умиел е производна форма на умия (мин. деят. несв. прич. м. р.).