уми

Речник на българския език

1. уми — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

уми е производна форма на умия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. уми — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

уми е производна форма на умия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).