умесил съм

Речник на българския език

1. умесил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умесил съм е производна форма на умеся (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. умесил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умесил съм е производна форма на умеся (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).