умесил си

Речник на българския език

1. умесил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умесил си е производна форма на умеся (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. умесил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умесил си е производна форма на умеся (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).