умесило е

Речник на българския език

1. умесило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умесило е е производна форма на умеся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умесило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умесило е е производна форма на умеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).