умесила

Речник на българския език

1. умесила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умесила е производна форма на умеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. умесила — мин. деят. св. прич. ж. р.

умесила е производна форма на умеся (мин. деят. св. прич. ж. р.).