умесело

Речник на българския език

1. умесело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умесело е производна форма на умеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умесело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

умесело е производна форма на умеся (мин. деят. несв. прич. ср. р.).