умеещият

Речник на българския език

1. умеещият — м. р. пълен член

умеещият е производна форма на умеещ (м. р. пълен член).

2. умеещият — сег. деят. прич. м. р. пълен член

умеещият е производна форма на умея (сег. деят. прич. м. р. пълен член).