умееше

Речник на българския език

1. умееше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

умееше е производна форма на умея (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. умееше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

умееше е производна форма на умея (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).