умеели

Речник на българския език

1. умеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

умеели е производна форма на умея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. умеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

умеели е производна форма на умея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).