умеела

Речник на българския език

1. умеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умеела е производна форма на умея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. умеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

умеела е производна форма на умея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).