умаляло

Речник на българския език

1. умаляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умаляло е производна форма на умаля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умаляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

умаляло е производна форма на умаля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. умаляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умаляло е производна форма на умалея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. умаляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

умаляло е производна форма на умалея (мин. деят. св. прич. ср. р.).