умалил си

Речник на българския език

1. умалил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умалил си е производна форма на умаля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. умалил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умалил си е производна форма на умаля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).