умалил е

Речник на българския език

1. умалил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умалил е е производна форма на умаля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умалил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умалил е е производна форма на умаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).