умалила

Речник на българския език

1. умалила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умалила е производна форма на умаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. умалила — мин. деят. св. прич. ж. р.

умалила е производна форма на умаля (мин. деят. св. прич. ж. р.).