умалил

Речник на българския език

1. умалил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умалил е производна форма на умаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умалил — мин. деят. св. прич. м. р.

умалил е производна форма на умаля (мин. деят. св. прич. м. р.).