умалели

Речник на българския език

1. умалели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

умалели е производна форма на умаля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. умалели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

умалели е производна форма на умаля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. умалели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

умалели е производна форма на умалея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. умалели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

умалели е производна форма на умалея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).