умалеело

Речник на българския език

1. умалеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умалеело е производна форма на умалея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умалеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

умалеело е производна форма на умалея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).