умалеели

Речник на българския език

1. умалеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

умалеели е производна форма на умалея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. умалеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

умалеели е производна форма на умалея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).