улучил съм

Речник на българския език

1. улучил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

улучил съм е производна форма на улуча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. улучил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

улучил съм е производна форма на улуча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).