улучил си

Речник на българския език

1. улучил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

улучил си е производна форма на улуча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. улучил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

улучил си е производна форма на улуча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).