улучил е

Речник на българския език

1. улучил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

улучил е е производна форма на улуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. улучил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

улучил е е производна форма на улуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).