улучило е

Речник на българския език

1. улучило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

улучило е е производна форма на улуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. улучило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

улучило е е производна форма на улуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).