улучило

Речник на българския език

1. улучило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

улучило е производна форма на улуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. улучило — мин. деят. св. прич. ср. р.

улучило е производна форма на улуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).