улучила си

Речник на българския език

1. улучила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

улучила си е производна форма на улуча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. улучила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

улучила си е производна форма на улуча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).