улучила

Речник на българския език

1. улучила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

улучила е производна форма на улуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. улучила — мин. деят. св. прич. ж. р.

улучила е производна форма на улуча (мин. деят. св. прич. ж. р.).